Александър Екзарх
1810 г. – 27 септември 1891 г.
Александър Стоилов Боев (Бейоглу), нарекъл се Александър Екзарх, е български общественик и журналист, деен участник в борбата за независима Българска екзархия.
Образование
Родом е от Стара Загора и произхожда от заможно семейство. Учи в Букурещ, Будапеща, Мюнхен. От 1836 г. е в Париж, където отначало следва математика, а впоследствие, с османска държавна стипендия – медицина (1839 – 1841).
През 1841 г. придружава като преводач Жером-Адолф Бланки, изпратен от френското правителство да проучи последиците на разгромното Въстания в Северозападна България. През 1842 – 1846 г. изпраща до западноевропейските правителства няколко мемоара (паметни записки) за подобряване положението на българите.
Книжовна дейност
С финансова помощ от Русия издава в Цариград българския Цариградски вестник (1848 – 1862), чийто главен редактор е между 1850 и 1860 г. Съдейства за откриването на българската църква „Свети Стефан“ (1849). Превежда романа „Младата сибирянка“ от Ксавие дьо Местр (1851) и „Священное и божественное евангелие Нового завета“ (1858).
От 1866 до 1876 г. е съветник при посолството на Османската империя в Париж. След Освобождението двукратно се кандидатира за княз на България (1879, 1886). Член е на Върховния административен съд в Източна Румелия. От 1885 г. до смъртта си живее в София.
