Христаки Павлович
1804 г. – 21 юли 1848 г.
Христаки Павлович е възрожденски книжовник и учител. Известен е с преработката на Паисиевата история – “Царственик или история Болгарская“, издадена през 1844 г. Основава светско училище в Свищов през 1831 г.
Заслуги за просветата
Христаки Павлович е роден в Дупница през 1804г. Затова и прякорът му е бил Дупничанина. Но той остава в историята ни като виден книжовник и учител. Учил е в Рилския манастир, както и в гръцки училища в Мелник и Сяр (1825-1830г.) Свищов в ония възрожденски години е имал нужда от образован човек и затова по молба на свищовлии той именно е изпратен от монасите там като учител. Христаки Павлович основава (1831г) в града смесено словено-елинско училище и преподава в него до края на живота си (1848г.)
Заедно с Емануил Васкидович работят неуморно за просвещението на региона. За нуждите на просветата той развива и книжовна дейност, но в онзи период от развитието ни той смята, че в основата на образованието трябва да лежи гръцката книжнина.
Книжовна дейност
По-късно стига до идеята, че в родните ни училища трябва задължително да се преподава на български език и написва за тази цел през 1835 г „Разговорник греко-болгарский“. През 1844 г. издава така нар.“Царственик или история Болгарская“, която представлява преработка на Паисиевата история. Опитал се е да повдигне с тази книга духа на тогавашните българи, да им покаже, че са потомци на славен народ, че са имали силна и независима държава.
Христаки Павлович е автор и на Граматика, в която се обявява против допускането на елементарен и простонароден език в книгите. Превежда от гръцки за образователни нужди художествени произведения и училищни ръководства. А остава в историята ни и като морален човек, борещ се с недостатъците на тогавашния българин.
Умира на 21 юли 1848 г.
