Гаврил Кръстевич
1817 г. – 16 ноември 1898 г.
Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.
Образование
Гаврил Кръстевич е роден през 1818 година в Котел под името Гандю Кътюв Баюв. Учи първо в родния си град, а по-късно (през 1833 – 1834) в Карлово при учителя и книжовник Райно Попович, който го насърчава да се занимава с литература. През 1835 година учителства за кратко в Сливен, след което заминава за Цариград.
По молба и препоръка на котленските чорбаджии е приет в дома на един от най-влиятелните османски сановници – котленеца княз Стефан Богориди, със задачата да се изучи за учител. Богориди му осигурява първо частен преподавател, а по-късно (в 1837) го изпраща във Великата народна школа в Куручешме – гръцко училище, една от целите на което е да елинизира по-будните български младежи. Кръстевич овладява гръцки и френски език, както и богословските науки.
Вместо да го върне в Котел, през 1838 година Богориди го изпраща да продължи учението си в Париж. Кръстевич завършва право в Сорбоната през 1844 г.
Публицистична дейност
След завръщането си от Париж, през 1844 – 1845 година Кръстевич сътрудничи на издателя Константин Фотинов със статии в списание „Любословие“ за ползата от развитието на българското образование.
В началото на 1859 година Кръстевич наследява Иван Богоров като редактор на издаваното в Цариград списание „Български книжици“. Остава на тази длъжност в продължение на година, през която публикува множество материали (свои и на други автори) по българска филология, история и фолклор, отразява редица международни събития и проблемите от обществения живот на българите в столицата на Османската империя. Противопоставя се на униатското движение, предвождано от Драган Цанков.
За църковна независимост
След Великденската акция от април 1860 година, с която българите отхвърлят върховенството на цариградския патриарх, и заточението на Иларион Макариополски, през 1862 – 1864 Кръстевич участва в няколко българо-гръцки комисии, свикани от османското правителство за уреждане на църковната разпра.
През 1864 е избран в Постоянния привременен съвет, представляващ българите пред Високата порта и Патриаршията, защитава българската кауза на патриаршеските събори през същата година и през 1866.
Източна Румелия
През 1879 година Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Като такъв завежда и Дирекцията на вътрешните работи през следващите пет години. Поддържа добри отношения с Русия, която упражнява влиянието си върху османското правителство, за да го назначи на мястото на Богориди през април 1884.
Кръстевич не успява да се справи с агитацията за обединение на Румелия с Княжество България, която ескалира в началото на септември 1885 година. Предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и спира телеграмата, с която директорите уведомяват османското правителство, че не могат да се справят с обществените вълнения.Свален е от власт на 6 септември сутринта от въстаници начело с Продан Тишков – Чардафон и разбунтувалата се милиция, които обявяват Съединението.
След тези събития и кратък престой като частно лице в София Кръстевич се връща на служба при султана.
Умира през 1898 година.
