Ботьо Петков
1815 г. – 29 август 1869 г.
Ботьо Петков Тачев е български просветен деец и учител. Известен е и под името даскал Ботю. Със своята съпруга Иванка Ботева имат 9 деца, сред които са революционерът Христо Ботев и генералът Кирил Ботев.
Ранни години
Ботьо Петков е роден в Карлово през 1815 г., в семейството на Петко Тачев и Ана Нектариева. През 1828 г. постъпва в гръцкото училище на Райно Попович за подготовка на учители. След като известно време учителства в родния си град, през 1839 г. Ботьо Петков започва работа като учител в Калофер.
Доказал се като надежден и способен учител, през 1841 г. е избран от Калоферската община да замине за Одеса, за да учи в Одеската семинария. Престоят му в Одеса продължава 2 години. В семинарията Петков е сред 3-та (от 13) български ученици, отличаващи се с „твърде добри способности“. Този период „формира характера му, приобщава го към руската литература, събужда и утвърждава богатите му литературни дарби“.
В Калофер
През 1843 г. той се връща в Калофер, където продължава своята дейност като народен учител. В края на 1845 г. се жени за Иванка Стойкова Дрянкова, произхождаща от известен и уважаван калоферски род, с която имат 9 деца – Христо, Ана, Петко, Стефан, Кирил, Тота, Генко, Генко и Боян.
До края на живота си остава в Калофер, където развива учителското си дело. На 29 август 1869 г., след продължително боледуване, Ботьо Петков умира от туберкулоза.
