Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.
Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.
Константин Фотинов e български книжовник и просветител. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие“ (1842, 1844-1846).
Людвик Лазаж Заменхоф е полски лекар офталмолог, езиковед и полиглот от еврейски произход, създател на международния език есперанто. Заменхоф е последовател на философски теории за обединяването на хората от различни религии. През 1901 г. издава, под псевдонима Аз съм човек книгата ,,Хилелизмът”.
Екатерина Авксентиева Симидчиева е българска учителка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония
Никола Първанов е български просветител и книжовник. Той създава класно училище като горна степен след основното.
Илия Рашков Блъсков е български писател. Със своите повести „Изгубена Станка“ и „Злочеста Кръстинка“ той става един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.
Христаки Павлович е възрожденски книжовник и учител. Известен е с преработката на Паисиевата история – “Царственик или история Болгарская“, издадена през 1844 г. Основава светско училище в Свищов през 1831 г.
Емануил Васкидович е известен гръцко-български просветител и педагог, роден в град Мелник. Той основава първото елино-българско училище в Свищов през 1815 година и създава първата училищна библиотека.
Роден е като Петър Иванов Мишайков в януари 1805 година и произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция.
Александър Стоилов Боев (Бейоглу), нарекъл се Александър Екзарх, е български общественик и журналист, деен участник в борбата за независима Българска екзархия.