Йосиф Ковачев
14 януари 1839 г. – 31 октомври 1898 г.
Йосиф Ковачев е български просветен деец и педагог, който посвещава живота си на педагогиката и образованието в България чрез издаване на учебници, преподаване и дарения. В края на живота си е особено активен във Върховния македонски комитет, за чийто председател е избран през 1897 г.
Педагогика
Йосиф Ковачев е роден на 14 януари 1839 г. в Щип, Македония. Завършва семинария в Белград и Киевската духовна академия. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото българско мъжко педагогическо училище.
През 1873 година излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика. В 1874 година издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 – „Български буквар по звучната метода за народните школи”. Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ 1879. Като преподавател във Висшето училище в София чете лекции по педагогика, история на педагогиката и педагогическа психология.
След Освобождението
След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, Източна Румелия, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния . От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София.
В 1895 г. на II македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На III македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 г. е негов председател.
Заедно със съпругата си Екатерина формират фонд за насърчаване на млади изследователи в областта на историята на българския език и на педагогиката и завещават 1 220 000 лева на Софийския университет.
Умира на 31 октомври 1898 г.